Вестникът за изтегляне във формат pdf
БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 127 - год. VII.
Севлиево, 5 юни, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Ц. Калименова
Съдържание:
Наука за Доброто
На българският еделвайс. Води ме Ти! (стихове от Олга Славчева)
Книгите и човечеството (Г. Събев)
Доматите — идеална храна (Прев. Д-р Ст. К.)
Словото на Учителя. Първите стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 126)
Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 126)
Астрология (превод от френски)
Ден на Поповите лъжички (басня – Дядо Благо)
На оня свят (Н.Ч.)
Наука за Доброто
„Направи добро, и го хвърли в морето“
„Най-трудно е да се направи добро на човека“
Само този, който се е опитвал да прави добро на хората, знае колко трудно е това нещо. Опитай се да направиш добро някому. направи жертва, подложи гърба си, за да издигнеш другите, и ти ще видиш как, когато почнеш да се огъваш под тежестта на твоя товар, ти ще бъдеш оплют, отречен и осмян от тия, за които отдаваш силите си.
Това е една стара история, която познават всички, които са вървели и вървят по трудния, но светъл път на Доброто. Кой истински доброжелател на човечеството не е бил оплют от тези, на които е дошъл да послужи? Кой се е пожертвал, та не е срещнал черна неблагодарност? Кой борец за общото добруване не е бил наклеветен?
Изпитанията, които среща по пътя си Доброто, са големи. Така е било, така е, и така ще бъде занапред. Усилия, големи усилия са нужни, за да се изгради нещо положително. И който се решава да върви по тоя път, нека не си прави никакви илюзии, нека знае предварително много добре какво го очаква. Доброто ще извика своята реакция —злото — и то с всичката си сила ще се изсипе върху първото.
Но има и други един закон на живота, който е отразен в народната пословица — „Направи добро и го хвърли в морето!“
И наистина, ако има нещо, което не може да се изгуби, ако има нещо трайно, вечно, неунищожимо, то е стореното от нас добро.
То не може да пропадне. То не може да се забрави. Хората ще го забравят, но то е записано завинаги в книгата на Бога. в книгата на Природата.
Доброто, което ние сме сторили, вечно ще ни следва. То е като посятото семе — винаги ще дава своя плод.
В края на краищата, въпреки всички изпитания и противоречия, доброто винаги ще бъде възнаградено.
Затова—не се страхувайте да правите добро. Знайте, че хората не ще ви разберат, не ще ви оценят, ще ви се присмеят и по-похулят. Но знайте същевременно, че Бог всичко вижда, нищо не забравя, и Той е, Който ще ви оцени, ще ви възнагради и благодари.
„Направи добро и го хвърли в морето!“ И бъди сигурен, че то не ще се изгуби. То ще даде своя плод, както за другите, така и за тебе. Бог е, който гарантира стойностите на твоите усилия за доброто. В никоя банка на света ти не можеш да вложиш с по-голяма сигурност своя капитал.
Затова — прави добро, и не се обезкуражавай, не се отчайвай от черната хорска неблагодарност, която ще срещнеш.
И когато върху тебе се изсипят хулите на тия, които „не знаят какво правят“, и когато те обгърне нощта на изпитанията, знай че светлината на доброто вечно свети и че никой никога не ще я изгаси.
НА БЪЛГАРСКИЯТ ЕДЕЛВАЙС
Ти по-велик си мъж от Климент и Паисий,
И по-безброен свет за Бога Ти настави.
Безпримерен приятел на българите Ти си!
И подвиг по-голям от цар Симеон направи.
И книжнина богата Ти сам створи, написа;
Кат звездите в небето са Твоите сказания,
Народа ни покръсти по мъдро от Бориса —
Научи сам, разкри ни свещените писания.
Ти лекар и приятел — Любимец си народен.
Обича теб селяка отрудений — овчаря,
Младежът възвишен просветений, свободен.
Обичат Тебе всички — Народ и Бог и Царя.
Води ме Ти!
Свободна съм, нозе ми нямат узи,
Ни гривни робски моите ръце.
Аз служа на възвишените музи —
— На радост бие моето сърце;
И смях играй по алени ми бузи —
Трепти живот по моето лице.
Но Ти води ме, ето ми ръцете!
Със Теб ще ида аз на край света.
Със Теб ще мина планини, морета.
Със Теб дори ще победя смъртта.
Теб дори страданието е свято
- Единствен път е къмто Любовта.
Води ме, с Тебе ида, тичам
По стръмни и високи планини . . .
Че Теб Създателю безкрай обичам!
Че Ти със обич свята ме плени.
Аз Твойто име сладостно изричам
И Твоите безкрайни добрини,
Олга Славчева
Книгите и човечеството
Човекът не познава друго изобретение, което да може да замени великата роля на книгопечатането в днешния световен устрем на човечеството към насаждане култура и цивилизация по всички страни на света.
Науката от миналото, могъществото на настоящето и успехите на бъдещето се обединяват и поставят на солидни основи от положителните резултати на книгопечатането.
Нито един отрасъл в живо та, нито една гениална придобивка на човешкият дух в наука, техника или изкуство не би могла да изпълни тъй бързо и тъй сполучливо своята задача, ако човек не владееше принципите на книгопечатането.
Книгопечатането не е случайно откритие, а е рожба на дълги и многократни опити на човешкия колективитет. То е пряк резултат от развоя на човешката мисъл и от стремежа да се оставят бързи и трайни следи от всичко онова, което проницателния ум долавя и го оформя в написана мисъл.
Благодарение на писмеността и книгопечатането човечеството си осигури един постоянен и неспирен възход към по-висока култура и цивилизация.
Книгата е оня магически възел, където се срещат миналото, настоящето и бъдещето.
* * *
Днес има извънредно много книги за деца, за юноши, за възрастни. Има книги за всички и по всичко. Остава едно, което е най-важното — да се четат.
Забелязва се, че днес интереса към книгите е отслабнал. Малцина четат книги, а още по-малко ги купуват.
Днес, когато книгата е тъй необходима за всички, а особено за учащата се младеж, се забелязва, че вниманието е отвлечено от книгите, от самообразованието. Днес спортната болест върлува и взема хиляди жертви, а киното допълня останалите празнини.
Младите се увличат, не спирани от нищо и отвикват да четат и да мислят.
За да се четат книгите, те трябва да съдържат нещо поучително. нещо което да ползва човека, а не де дразнят и будят еротичното и низшето в човека, което днес за съжаление не е рядко явление.
Не отдавна имах разговор с един от почитаемите наши писатели, чиито побелели коса и брада мълчаливо говорят за напредналите му години, които ми вдъхват доверие в думите и разбирането му въобще. Той казва, че книгите са обезценени защото са наводнили пазаря, и че за да се почувства нужда от книгите, те трябва да изчезнат, за да се почувства глад за книги.
Днес две неща са съвършен-но обезценени. Това са земеделския труд и книгата. За да се повдигне и повиши ценността на книгата, добре би било писатели те да не пишат от любов към самото писане и от желанието да бъдат автори на много книги, а да се ръководят единствено от желанието да бъдат с нещо полезно на народа.
За да се повиши пък интереса към книгите, да се купуват и четат по-вече, в това отношение трябва да допринесе всеки възпитан човек. Намери ли той една интересна и полезна книга, да я купи, прочете и препоръча на неколцина поне от най-близките си приятели, като ги съветва и те да сторят от своя страна същото. По тоя начин ще се споделя красивото, интересното и полезното, срещани по единично или всички заедно. Така само, книгите ще бъдат търсени и ценени, а авторите — уважавани и обичани.
Всякога, когато е случай да се правят подаръци, по-добре е да се подарят не цветя, които бързо увяхват, а една отбрана книга.
Нека в писмата си до своите приятели не забравяме да препоръчаме някоя книга, която с увлечение сме чели и сме се възхищавали.
Защото, тъй както въздуха, водата и светлината са блага за всички така и хубавото и полезното от книгите да бъде благо за всички.
Г. С ъ б е в
Доматите — идеална храна
Доматите са толкова богати с хранителни и здравни вещества, че не би трябвало да липсва т всеки ден от трапезата ни.
Доматите и до сега са още силно злословени. Въз основа на една погрешна анализа от преди 80 год. счита се, че те съдържат в голямо количество оксалова киселина. По тая причина те са забранени на страдащи от подагра, ревматизъм и особено на болни от бъбречни болести. Истината е, че доматите съдържат в зелено състояние само следи от оксалати, а в зряло — никакви. Напротив, точно при тия болести трябва да се препоръчват, с увереност в голямата полза за болния, именно домати.
Доматите са богати с много минерални соли, особено с основни, и са тъкмо май пригодни да обезвреждат киселия излишък от животинските продукти. Освен това те са единствения плод. конто съдържа в себе си всички витамини. По тая причина те са особено ценни през зимата и през ранна пролет. За това е нужно да се запасяваме своевременно с тях.
Прев. Д-р Ст. К.
Словото на Учителя
Първите стъпки в пътя на човешкия възход
(продължение от брой 125)
Искам да ви наведа на закона: Не може да образувате една връзка, да създадете една дружба, ако мисълта на онзи, когото обичате, не е храна за вас и ако неговите чувства не са храна за вас. Когато Христос казва, „ако не ядете плътта ми“, подразбира, че чрез яденето ще възприемем Неговата Любов. Само когато възприемем Неговото Слово, ще опитаме Неговата Любов. Ако възприемем Неговото Учение и го приложим, ще имаме огромни резултати върху целия си живот. Любовта е първичната мярка, с която се мерят всички неща. В основата на всички стремежи вътре в цялата природа е Любовта. Ако не обичате, не можете да бъдете справедливи. Жертвата, която правите за някого, се дължи на Любовта. Друг е въпросът дали жертвата е права или не - важното е, че подбудителната причина е Любовта. Поддържаше едни идеи - и това е Любов. Любовта е основата на цялото Битие. Но не любовта както вие я разбирате. С любовта, върху която е съграден съвременния свят, не се занимавам. От нея имаме вече последствията - съвременните отношения и съвременния ред и порядък. Ако искате да продължавате тази любов, ще имате същите досегашни резултати. Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и отношения.
За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви.
Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления. Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде справедлив и безпристрастен. Най-първо човек трябва да бъде справедлив към себе си, защото докато не е справедлив към себе си, не може да бъде справедлив и към другите. Когато великата Любов проникне в човешкото съзнание, той трябва да бъде готов да направи за другите това, което е готов да направи за себе си. Ако хората са готови да направят за другите това, което са готови да направят за себе си, светът ще се оправи. Това е новият морал в света. Да си готов да направиш за другите това, което правиш за себе си. Ако не мислите и не постъпвате така, Бог не може да дойде във вас. Сега хората търсят Бога вън от себе си, в пространството. Много ще има да го търсят. Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие.
Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му?
Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето.
Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй. За да се оправи сегашният строй, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение. За да станат две подобрения в човечеството трябва да минат 2000 години. За да се добият три подобрения, са необходими 3000 години отсега. За да придобият хората истинската вяра, трябват им още 1000 години. Това е първото подобрение в света. За да придобият истинската Любов, трябват им 2000 години - това е второто подобрение. И за да се научат да служат на Бога, трябваш им още 3000 години - това е третото подобрение.
Това е по отношение на цялото човечество. А когато дойде до всеки човек поотделно, този срок се съкращава различно за различните хора. За вас индивидуално казвам, че 10 години са ви достатъчни, за да придобиете истинската вяра. Още други 10 години - за да придобиете истинската любов - значи за 20 години. И още 10 години - за 30 години, ще се научите да служите на Бога. Значи, след 30 години ще имате това, което искате.
Понеже хората са изгубили тези три пътеки към Бога, затова животът, мислите и чувствата им са пълни с противоречия. Тези противоречия и дисхармонията деформират организма и състаряват човека.
Ако човек може да хармонира своите мисли, чувства и постъпки, той може да се подмлади.
Задачата на човека е да изучава това изкуство да хармонира силите в себе си и да влезе в хармония с Космоса, откъдето му идват всички блага. Земята, както и всички слънчеви системи, това са велики учебни заведения, в които трябва да се учим на вярата, на любовта и на служенето. Но тези трите трябва да се предшестват от правата мисъл. По всички слънца и системи живеят хора, макар и не със същата организация като нашата и не при същите условия. Например, има микроби, които издържат температура над 2000 градуса без да умират. А самия живот нищо не може да го разруши. Първичната материя, като носителка на безсмъртния живот, даже и при 45 милиона градуса не може да се разруши. Първичните форми, създадени от тази материя, са безсмъртни и неразрушими. Сегашните форми, които имаме, са смъртни и преходни, понеже са направени от една неорганизирана в себе си материя. Но има обвивки, форми, които никакъв огън, нищо не може да разруши, нищо не може да проникне през тях.
Студът и топлината са две полярни сили, от чието взаимодействие се образуват формите. Студът ни носи едно благо, топлината - друго благо. При студа гниене не става. При топлината има живот, но има и гниене. При студа животът много бавно се развива, но няма никакво гниене. Повечето болести и противоречия в живота на съвременното човечество се дължат на излишната топлина, която хората имат. Затова трябва да се намали топлината, за да се дойде до нормалното състояние на живота. Човек трябва да знае да регулира топлината и студа в себе си, защото в това регулиране стои творческият процес на живота. Нормалната топлина на тялото засега е 37 градуса. Щом стане повече, зараждат се болезнени състояния в тялото и чувствата. Когато организмът не може да издържи на голямата топлина, човек умира. Много хора можем да спасим, като намалим топлината им. Другояче казано: трябва да се измени психическото състояние на човека, трябва да се измени насоката на неговата мисъл, за да се намали и органическата топлина. Защото
органическите процеси са обусловени от психическите.
Сегашните хора умират по единствената причина, че всичките им чувства и способности не функционират равномерно и вследствие на това става неравномерно разпределение на топлината, което внася анормалност в органическия живот. Ако всички способности функционират равномерно и енергиите се разпределят хармонично по целия мозък, болезнените състояния ще се избегнат. Това са новите данни, които се внасят в науката. Ако всички чувства и способности функционират равномерно и хармонично, човек ще може да живее и над 120 години. Ако един болен може да въведе равновесие в мислите и чувствата си, веднага ще оздравее.
Христос казва „ако не ядете плътта ми“, което значи, ако не възприемете моята Любов и живот, няма да имате живот в себе си. Когато хората имат криви възгледи за живота, той ще бъде нещастен и пълен с противоречия.
Досега цялото човечество е слизало, инволюирало е, както се казва на научен език. Но пътят на слизането е завършен и човечеството поема вече възходящия път на своето развитие, започва да еволюира. Това е новата религия, новото учение, което ние възвестяваме - възхода на човешкото развитие, връщането на човека към неговото първоначално състояние. Това е новия живот.
Досега е било лошото в живота. И ако някой път ви се случи нещо лошо в живота, считайте, че е от миналото. А в бъдеще ви очаква само хубаво. Очаква ви едно велико бъдеще, затова не се обезсърчавайте.
Сега ви пожелавам да забравите вашето минало и да живеете във възхода на вашия живот. Вашият възход е подобрението на вашата съдба. Вие сте в едно училище и вашите Учители искат да учите. Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи.
Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите.
Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.
Нина Рудникова
КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ
(продължение от брой 126)
Ето центровете, които служат за проводници и акумулатори на слънчевата енергия.
Сърдечният център. Той се намира насред гърдите и управлява дейността на сърцето и кръвообращението, а тъй като жизнената сила се разнася по нашето тяло чрез кръвта, то сърцето управлява храненето на тъканите чрез тази жизнена сила. За нас е нужно да имаме силно сърце, тъй като от него зависи жизнеспособността и дълготрайността на нашия живот, а при това този орган пръв се изхабява. Сърдечният център е главното средоточие на нашия психичен живот, и затова всички неприятности, скърби, всички удари на съдбата, се отразяват преди всичко на нашето бедно сърце. Необходимо е да успеем да го защитаваме, необходимо е да му създадем броня и тази броня може да бъде само постоянно обновяваната жизнена сила, която ний можем да приведем към него из слънчевия възел. За да засилите сърцето си, за да подигнете неговата съпротивително сила към постоянно нанасяните отвън удари, съсредоточете се на него във време на вашето ритмическо дишане и при задържането на въздуха, с усилие на волята си, отправете потока на жизнената енергии из слънчевия възел към сърдечния център; правете това винаги, когато сърцето ви почва да отслабва, правете го винаги, когато върху вас се сипят ударите на съдбата или когато съчувствието към другите го кара да се свива от болка.
Център па гърлото. Той се намира до щитовидната жлеза и управлява нейната секреция. От този център зависи нашата памет, той е център на аналитичната мисъл. Разстройството на този център води към загуба не паметта и към неспособност за свързана мисъл. От разстройството на този център произлиза заболяването на щитовидната жлеза, болестта гуша, която обикновено силно понижава умствените способности на заболелия. За да засилите този център т. е. за да изострите вашата памет и да урегулирате мисълта, отправяйте съзнателно към него жизнена сила из слънчевия възел, с помощта на ритмичното дишане, както това става и при сърдечния център. От центъра на гърлото или по-просто от засилването на свързаната с него щитовидна жлеза зависи запазването на младата ни външност.
Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек. Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън.
Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм. пропорционалността на различните му части.
Центърът на лопатката се намира в горната част на гръбначния стълб, между лопатките. Този център спи дълбок сън и не може да се пробуди чрез отправяне към него енергията на слънчевия възел.
Белодробния център управлява дейността на белите дробове, кожното дишане, а следователно, и състоянието на кожата ни. Чрез съзнателно привеждане към него на жизнената сила можем да засилим белите дробове, а в случай на заболяване и да ги излекуваме.
Бъбречният център управлява дейността на бъбреците и затова от него зависи чистотата на нашия организъм.
Храносмилателният център ръководи храносмилането, обмяната на веществата, и усвояването на храната. При лошо хранене на организма нужно е да приведем жизнена сила към този център и храненето ще се урегулира.
В долния край на гръбначния стълб се намира тайнствения център „Plexus Sacralis“, по индуски „муладхара“; той е главният кондензатор на жизнена сила, в него лежат огромни неизползувани запаси от нея. Този център управлява половата дейност на човека. Този запас от слънчева енергия обикновено се изразходва от човека най-безразсъдно за полови излишества, а при това, ако можехме правилно да го използваме, ний бихме увеличили многократно нашата работоспособност, нашата интелектуална деятелност и бихме пробудили в себе си силите, които обикновено се наричат окултни сили. Никаква подобна способност не може да бъде придобита от човека, докато той не се научи да се отнася разумно с тоя център и с изтичащия из него електрически ток. Необходимото условие за работа над този Център е половото въздържание и умението да отправим дейността му в друга посока. Индусите наричат това превръщане „пробуждане но огнената змия“. Това е защото кондензираната жизнена сила на Слънцето със своите свойства и влияние напомня огъня. Необходимо е тази огнена змия да се развие и изпълзи из „муладхара“ по гръбначния стълб към главата. Това е съзнателното обратно направление на потока на жизнената сила из кондензатора, в който тя е насъбрана …
Огнения поток на жизнената сила, излизащ из „Plexus Sacralls“ е известен под името „Кундалини“; при своето издигане той минава първом през храносмилателния и бъбречния центрове, изправяйки тяхната дейност като ги прави способни да работят съвършено. При достигането до другите гореизброени центрове постепенно се развиват другите окултни сили и способности.
Ще трябва обаче с особена сила да подчертаем опасностите, на които се подхвърля човек при неумелото, непредпазливо отнасяне с огнения поток на Кундалини. Тези опасности са три:
1) Изпълвайки „Plexus Sacrelis“ с огнена слънчева енергия, привеждана от слънчевия възел, и не можейки да я повдигнем нагоре, ние рискуваме да засилим извънредно много нашата чувственост, затова не бива да го натоварваме с големи количества енергия, а при това, тъй като пробуждането и издигането на огнената змия е невъзможно без полово въздържание, то необходимо е да създадем условия за последното. Необходимо е също да можем да изправяме натрупванията на жизнена сила из нашите полови органи. За тази цел може да се прави следното упражнение: всмуквайки, при ритмичното дишане, на жизнена сила в слънчевия възел, същевременно с усилие на волята се притегля към същия център жизнена енергия из половите органи: при задържане на енергията продължавайте тази работа; при издишането със силен тласък препращайте натрупаната в слънчевия възел енергия към вашия мозък: с това вий силно подтиквате напред неговата дейност, освежавате и засилвате вашия мозък и освобождавате от напрежение половите си органи. Тези упражнения са необходими за всички, макар и да не се занимават специално с пробуждането на тока Кундалини.
В нашето време на мъчителна и болезнено повишена чувственост, спъваща всяка сериозна работа, е много необходимо да умеем да превърнем пречката в полза, да превърнем енергията, изхабявана обикновено от чувствеността, в енергия, засилваща нашите духовни и интелектуални прояви; това упражнение би трябвало де се въведе в училищната гимнастика. То трябва да се прави при напълно изправен гръбначен стълб.
2. При издигането на тока Кундалини има опасност от възпламенява не на центровете, през които минава огнения поток, нещо което може да предизвика тежки нервни и други заболявания.
3. Има опасност от вроденото в човека чувство на нетърпение при развитието на центровете чрез достигането до тях на тока Кундалини. Трябва да умеем да чакаме естественото им пробуждане и развитие, а не чрез насилствено напрягане на волята да ги тревожим: в този случай те биха били подобни на насилствено разтворен цвят.
Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена. Тъй като огненият ток, при своето движение излъчва силно кондензираната в него слънчева енергия, то пълното му движение в човешкото тяло образува около последното енергетическо светещо яйце, с много силни вибрации. Това енергетическо яйце е най-добрата зашита на всички центрове от нежелателни странични влияния и от всякакви зарази, тъй като в огъня изгарят всички микроорганизми. Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и преобразува последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки младостта и пълното здраве. В това е тайната на прочутия „еликсир на живота“ — тайната на безсмъртието и вечната младост.
Богати дарове ни изпраща Слънцето и всички те са наше законно достояние, стига само да умеем разумно да ги използваме. Някои казват, че за развиването на тия способности са нужни грамадни усилия на волята и много работа. Трябва, обаче, да се започва с малкото. Може да се започне с развиването на слънчевия възел и резултатите бързо ще се появят. Разбира се, паралелно с напредването на работата нужно е да се простим с много наши стари навици, дребнави интереси, лични капризи и страсти, но съзнателния човек с усмивка ще пожертва всичко това, знаейки, че вместо него ще получи неизмеримо повече.
Даровете на Слънцето принадлежат на всички и затова начините на тяхното използване и резултатите, постиженията по тоя път не бива да бъдат скривани от никого.
(следва)
Нина Рудникова
АСТРОЛОГИЯ
Да се допуска, че планетите определят нашия живот, е все едно да се твърди, че времето се определя и води от стрелките на нашия часовник. Едните и другите са само указатели на влияния, но не и самите те да влияят. Последните се подчиняват на правилния ход на времето, което ни носи; първите — на всемирния космичен живот, на който ние сме само блед израз. Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на часовника, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея.
Ето азбуката на тези условия:
Също както всеки жив организъм върху нашата земя е един сбор, едно единство от клетки, от които всека си има собствен живот и своя специална функция в организма, така и нашата слънчева система е направена от много по-големи сферични клетки, които ний виждаме да обикалят около слънцето.
Също както всека клетка на нашия организъм се състои от едно ядро. което се обвива от една пластична течност, където проявява своята жива сила, така и всека от тези големи небесни клетки е обгърната с едни материя, характерна със своята проницаемост и пластичност; планетата предава със своето ритмично движение върху орбитата си и носи същевременно своя живот и своето собствено влияние, за да обнови периодически любовта и топлината на Божията воля.
Тези небесни съсъди (graal celeste), живи венци (calice immence) творчески възприематели на Божествената мисъл, имат само една разлика с нашите микроскопични организми; че вместо да бъдат устроени като тях, те са концентрично сложени и техния одухотворител пулсира в общия център.
Да се спрем за един момент в безкрайния ход на времето, например в един наш земен хоризонт, в един даден ден, в един даден час; живата космична среда, където този хоризонт се намира потопен, има една конструкция, една виталност, едно вибриране напълно специални, дължими на относителното положение на тези клетъчни ядки, които са планетите на нашето небе.
И тази звездна мелодия, акорд на хармонията на сферите, се мени всеки момент, непрекъснато и е вечна правилност на божествения ритъм. с разнообразие то дирижирано от звездите, които пеят във вечния ритъм за вечния живот.
Всяко същество, което се ражда, расте и умира там, е люляно всеки момент: неговата радост и неговата сила се увеличават, ако бъде в хармония с всемирния живот; то се поправя с тежкото наказание на разочарованието, ако се отстрани; и дори ще бъде сломено, ако се противопостави.
Ето оправданието, ето ролята на астрологията. Подобно на диригента на оркестъра, който показва на оркестрантите ритъма и височината на нотата, написана от гениалната ръка на автора, тя определя състоянието на небето, от където нашия земен живот протича и се регулира, тя показва предварително възможностите на дадено време и место, според както са написани, за да изпълним с радост и хармония нашата част на божествения концерт.
Както нашата наука за музикалната хармония обяснява стойността на всеки от своите тонове и тяхното комбиниране според естествените закони, астрологичната наука, стара колкото и човечеството, е определила във вековните си наблюдения, природата на влиянията на тези елементи на космическия концерт. Тяхното оправдание установява една глава, може би, една от най-висшите от науката за ритъма, която ще резюмираме колкото е възможно тук. Ето най-малкото от това което може да се каже за четивото на астрологичното небе.
Ако оставим настрана двете крайни планети Уран и Нептун, остават ни седем движещи се звезди в нашия земен хоризонт, които за удобство при изговарянето се наричат с общото име планети, понеже тяхното положение относно земята е интересно за астрологията, макар че това не отговаря на никоя хипотеза върху тяхната реална позиция. Ето основните качества на тези седем планети в астрологичната практика.
Слънцето е одухотворявания и опресняващия център. То е първия израз на Волята на Вселената, Огъня с които се одухотворяват пространствата.
Луната, приемникът и предавател на тези първични токове, за да проникнат във всеки кът, всеки парцел на нашата земна материя, за да се превърнат от инертна в движеща се по-съвършена и смъртна; обща майка на всички същества, върху нашата земя, представена във всички времена с познатите символи: Адда, Нари, Изис, Небесната дева и пр.
Сатурн, Студената планета в небесните покрайнини е причина на кристализацията, на синтетичната кондензация, на хармоничната синтеза на материални елементи. Това е планетата на сурови, но същевременно и на мистични влияния.
Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно.
Тези три планети, наречени мъжки, понеже са изключително активни, се различават основно в своето проявление в материалния свят: можем да си представим Марс като експанзивната сила, която разграничава и отделя. Той произвежда движения в права линия, при топенето например, разпръскването и пр.
Сатурн дава привлекателната сила или кохезията, която поддържа формите според Волята на Всемира. Това е силата, която регулира разбъркващото влияние на Марс;той държи за постоянството.
Юпитер е също консерватор, но той държи да запази формата в своето движение, посредник между двете планети, той е принципа на въртящото (ротационно) движение; експанзивната сила се уравновесява от силата на сцеплението, и тялото се завърта около един център — слънце.
Колкото за слънцето, неизчерпаемият източник на двете противоположни сили на привличане и отблъскването, ги разпределя на три други в хармоничен ритъм, за да се създадат условията на всякакъв род живот.
Освен тези активни сили, остават ни две други: едната Венера, е по природа съществено женствена; това е принципа на индивидуалното въплътяване на силата, тя привежда в индивидуална форма всека индивидуална мисъл. тя ражда формата, очертана от марсовата воля, както луната възпроизвежда тази на Вселената, предадена от слънцето; тя е принципа на вечната майка, чието милосърдие не се огъва на никой краен и смъртен идеал.
Меркурий е възможността за нарастване, принципа на виталното, привличане от материала; той представлява силата на детството, която е причина да се премине целия живот от потенциалното състояние до това на зрелостта.
Влиянието на една планета е в зависимост и от положението й върху хоризонта: дали тя е при изгрев, дали се възкачва, слиза или е под хоризонта. За да се държи сметка и за тези фактори на астрално влияние, разделят фиктивно хоризонта на б равни части, които наричат домове. Продължени тези деления и надолу, под хоризонта, ни дават всичко 12 дома или къщи. Изобщо всяка планета действа едновременно според своята природа, в комбинация с другите и във видоизменение по отношение на зодиакалните знаци и астрологични тя домове. Държейки сметка на този ансамбъл от влияния за дадено място и време, ние можем де заключим за физичните, физиологичните и психичните последствия, които те трябва да произведат върху жителите.
(превод от френски)
Ден на Поповите лъжички
(б а с н я)
По малка вадичка от реката се напълнила една дълга и широка локва. Жабите насновали в нея своя жабуняк, от който се излюпили много хиляди Попови лъжички. И почнали мънинките да шават нежните си и красиви опашчици. Съгледал ги стария жабок, възхитил се от особени чувства и извикал:
— О, невежи мой народе! Погледни децата си, каква красота представляват! Не са ли те най-милото твое, плода на всяка любов, радостта на всяко семейство и бъдещето на нашия род? А погрижил ли си се ти за тези деца поне един ден в годината? — не, разбира се, и хиляди пъти не! Ето защо, предлагам да учредим празник. Един ден в годината да мислим за децата си. Този ден да го наречем Ден на Поповите лъжички.
Чули жабите от реката патосната реч на стария жабок и закрещели:
— Ква, ква, кза! Да учредим, да учредим, ден на Поповите лъжички! Това е славно, това е културно! Радвайте се, че измислихме най-великото дело на нашето време!
— В този ден — продължил стария жабок, да се направят манифестации, да се държат речи за значението на деня, да се уредят концерти, представления, всякакви игри и веселби. Въобще — да се направи всичко, за да почувстват Поповите лъжички, че се грижим за тях.
— Да, да, да! Прието, прието! — потвърдили важните жабоци и денят се узаконил.
Изведнъж голямата новина се разнесла по жабешкото радио по цялото протежение на реката и празникът започнал. Образувал се многохиляден хор от певци и крякуни, реката екнала, та никой не можал да разбере къде какво става. Виждали се всевъзможни скачания и прескачания, бълбукания и премятания, пуляния и препулвания. Поповите лъжички, малки глупави душички и те по заповед се редили едно до друго по брега на локвата и със страхопочитание гледали своя спасителен ден.
Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята.
* * *
От слава и прослава
Децата нищо не разбират,
Те искат дом, във който
Медът и хлябът да извират
Дядо Благо
На оня свят
След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас:
— Върви след мен!
И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура.
— Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ...
— Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата. Защото ти живя само с омраза на земята, затова сега ще дойдеш в моето Царство ...
Дядо Васил тръгна след своя водач. Минаваха през много красиви места. Навсякъде се виждаха плодни дървета. Едни цъфтяха н пълнеха въздуха със сладък аромат, други се привеждаха под тежестта на своите узрели плодове. Треви и цветя красяха навред земята. Бистри поточета освежаваха красивата долина. Птички пееха. Виждаха се и групи хора: жени и мъже, деца и старци. И лицата на всички бяха усмихнати и красиви. От всяко лице се излъчваше светлина, сякаш те бяха малки слънца.
— Тука ми харесва — продума дядо Васил на своя водач. — Да може да ме оставиш и да си идеш. Аз и без тебе ще се наредя. Види ми се, че тия хора нямат кръчма и бакалница. А мене ми иде отръки тая работа …
— Не се спирай! — каза строго Ангелът на омразата. — Тука е царството на обичта — раят, както го казвате вие на земята. Тука остават само тия, които са живели с пълна обич. Които са обичали свои и чужди — всички и всичко — те наследяват тая красива долина. А ти кого си обичал?
— Ама аз подарих петдесет хиляди лева за църквата; без мене тя нямаше да се направи. И често ходех да се моля: от мене по-големи свещи никой не е палил ...
— Обич се иска тука, а не църкви и свещи. А ти никога и нищо не си обичал. Я ми кажи, отде си взел тия големи богатства, които имаше, отде си взел и петдесетях хиляди, които подари на църквата? Не ли обираше сиромасите? Не ли упояваше в своята кръчма мъжете и им вземеше последните левове, а децата и жените им оставяше да гладуват, да ходят окъсани и боси през студ и мраз? Не ли заграби имота на голяма част от хората в твоето село, които ти задлъжняха от пиене? Нямат край твоите злини.
Ангелът на омразата вървеше по-нататък. Следваше го неволно и дядо Васил. Минаваха през друга долина.Тук растителността беше по-бедна. А и лицата на хората са по-загрижени и печални.
— Поне тука ме остави — поднови молбата си дядо Васил. — Тука не е тъй хубаво, както оттатък, но пак бих се наредил.
— Не се спирай! Не си и за тука. В тая долина остават хора, които са обичали и мразили. А ти само си мразил. По нататък е твоето място.
— Но тука е и жена ми. Ето я там в оная група. О, не ме отделяй от нея! На земята бяхме заедно, нека и тука остана при нея ...
— На земята не си обичал тая жена и затова тя не е твоя. Напротив, ти я биеше, че обича и жали бедните.Твоята омраза. твоето грубо и жестоко отнасяне към нея е причина за нейната преждевременна смърт. Не, не е тук твоето място!
Те минаха още една рътлина и навлязоха в друга долина. Там беше пусто и грозно. Нито трева, нито цветя се виждат. Плодни дървета няма. Птици не пеят. Потоци не напояват сухата земя. Сякаш е пустиня. И хора се виждат нарядко. А лицата им са намръщени и грозни. И всеки по сами се скита, сякаш мрази и отбягва другите.
— Тука е моето Царство! — продума Ангела на омразата. — Тука е и твоето место!
— Но тука е пустиня. Как ще живея на тая гола земя? — продума дядо Васил изплашени.
— Да, пустиня е. Такъв е живота и такива сетнини дочакват хората, които никого не обичат.
— И съвсем сами. Моля, не ме оставяй тука. Да се върна при жената. Съжали се над мен — молеше дядо Васил просълзен.
— Да, съвсем сами. Такава е съдбата на хората, които никого не обичат и жалят. Така си живял на земята, така ще бъдеш и тука: без обич, без близки и свои — сам всред тая пустиня.
— Ох, тежко ми! — плачеше дядо Васил.
— Да, тежко ти. Но сам ти си си избрал такава съдба.
— Аз, да знаех на земята, че тъй ще се тегли ... Но кой да ми каже там, че обич и милост се иска, за да бъде човек в Рая? Не знаех. Вярвах, че с моите милиони и Раят ще закупя. Лъгал съм се. А сега ще се мъча в тая пустиня …
— Имало е кой да каже, че обич и милост се иска, но ти не си слушал. Много учители и светии на земята са учили все това. Христос, най-великият Учител, учеше само да се обичат и да си помагат хората. Неговото учение се чете в църквите. Но никой не го слуша и изпълнява. И ти не искаше да го чуеш. Затова сърди се само на себе си сега.
— Тежко ми! Няма милост за мене — плачеше дядо Васил.
— Да. тежко на всички които никого не обичат и жалят. Защото и тях никой няма да обича и жали. Тежко им! Те са най-големите страдалци: и на земята и тук …
Т. Ч.
